До края на 19-ти век гризачите са разглеждани предимно като домашни вредители. След установяването на тяхната роля в разпространението на някои заразни болести, повечето от които тежко протичащи човечеството започва да вижда в тях големи врагове. Тогава започва да се отделя значително внимание на организирани мероприятия за борба, както и проучвания върху ролята им като резервоари на различни причинители на заболявания. Задълбочени изследвания се провеждат и за установяване ролята на гризачите като гостоприемници на много екто- и ендо- паразити.
Гризачите се различават по своите таксономични белези като: размери и форма на тялото, главата, опашката, ушите; тегло; цвят на козината, както и по биологичната и екологична характеристика на местообитанията им. Като резултат на своите морфологични особености те могат да обитават най-различни екологични ниши – леговища върху земята, дупки под земята, гнезда и лазене по дървета, плуване във вода и пр. Срещат се в различни климатични зони, при различна температура, влажност и пр. Всичко това характеризира тяхната голяма пластичност.
Високата им адаптивна способност ги прави най-процъфтяващия разред от бозайниците. А тази им способност се реализира благодарение на извънредно силно развитите: слух, обоняние, вкусови възприятия (подобни на тези при хората), усет за допир и пр. Ориентират се безпогрешно както през деня, така и през нощта, при пълна тъмнина.
Гризачите са активни предимно през нощта , като за ориентиране им служи главно острия слух. Освен че чуват много добре, те издават и приемат ултразвук и използват ехолокация. Различават форма и движение на предмети или други организми на разстояние 1м от тях.
Етикети: Дератизация, Мишки, Плъхове, Хлебарки