Архив за септември, 2010

Мишки и плъхове – ку треска

28.09.2010

Ку треска

Ку треската се причинява от Сох. burnetti и е зоонозно трансмисивно заболяване. Източници и резервоари на инфекцията са гризачи и други животни. Причинителят е изолиран от елени, зайци, катерички, хомяци, полевки и други гризачи, а така също и от различни птици. Ку треската се среща и като антропургично огнище, когато роля на източник на инфекцията играят домашните животни и синантропните гризачи. Заразените животни отделят рикетсиите с урината и млякото а могат да заразят и иксодови кърлежи, които паразитират по тях. Установено е носителство на рикетсията при над 20 вида иксодови кърлежи, мишките се заразят с вируса те или умират или след кратко време се възстановяват. Могат да преболедуват безсимптомно. Ембрионите на заразените мишки също са носители на вируса и когато се родят мишлетата те са носители на вируса в продължение на 7 – 8 дни. Младите боледуват но може да не развиват антитела към вируса, т.е. той е в латентно състояние.В кръвта и органите на „толерантните“ мишки се съдържа вируса, при това във висока концентрация В околната среда се отделя чрез урината, фекалиите и секретите в ноздрите. Всичко тава определя голямата роля на тези мишки като резервоари източници на вируса.

Плъхове и мишки – 3 болести

26.09.2010

Хеморагична треска. Ласса.

Описана за пръв път в Нигерия, след това и в много други страни в Западна и Централна Африка. Причинителят на заболяването е от групата аренавируси Най-важният резервоар и източник на вируса е Маstomys natalensis. Разпространява чрез секрет от ноздрите, фекалии и урина на гризачите. Сред хората това заболяване може да разпространява от човек на човек чрез телесните секрети на тялото.

Плъши (ендемичен) петнист тиф.

Рикетсиозна инфекция по хората и синантропните гризачи, която е разпространена по целия свят и в България Причинява се от rickettsia typhi. Най-често се предава от плъх на плъх чрез фекалиите на бълхите, които плъховете вкарват след разчесване и нараняване на кожата. По подобен начин може да се зарази и човек. Друг начин за заразяване е инхалаторния от домашен прах, където са отложени фекалиите от заразени бълхи

Главни преносители са бълхите, но напоследък е доказана ролята и на много други видове бълхи като преносители на мишия тиф.

Това заболяване е разпространено главно в районите с горещ климат. При наличие на висока численост на популациите на синантропни плъхове се установява и в други райони. Особено значение имат мерките за снижаване на числеността , както на гризачите, така и на бълхите, като мерките за борба са подобни както при останалите трансмисивн заболявания.

Болест от котешко одраскване

Широко разпространено заболяване по цял свят. Причинител е Ваrtonellа hensе1ое. Гризачите (плъхове и мишки) са едни от резервоарите на инфекцията, от които се заразяван котките. Входна врата на причинителя са кожата и лигавиците.

Познаването на заболяванията, пренасяни от плъхове и мишки е в основата на борбата с тях и на пест контрол бизнеса. Виж видео представяния на франчайзите в България.

Още болести, пренасяни от гризачи

21.09.2010

Лимфоцитарен хориоменингит.

Арена вирусно трансмисивно заболяване, разпространено по целия свят. Резервоари и източници на това заболяване са предимно домашната мишка. Когато мишките се заразят с вируса те или умират или след кратко време се възстановяват. Могат да преболедуват безсимптомно. Ембрионите на заразените мишки също са носители на вируса и когато се родят мишлетата те са носители на вируса в продължение на 7 – 8 дни. Младите боледуват но може да не развиват антитела към вируса, т.е. той е в латентно състояние.В кръвта и органите на „толерантните“ мишки се съдържа вируса, при това във висока концентрация В околната среда се отделя чрез урината, фекалиите и секретите в ноздрите. Всичко тава определя голямата роля на тези мишки като резервоари източници на вируса.

Болестите, пренасяни от гризачи

19.09.2010

Хеморагична треска с бъбречен синдром

Раязпространен от Тихия океан до Балтийско море. Причинител на инфекцията е вирус от групата „Буниамвера“. В България резервоари и източници на инфекцията са някои видове гризачи. Между гризачите заразата се предава по контактен и алиментарен път (чрез слюнка, урина, фекалии). Човек се заразява предимно по алиментарен път, но е възможен и въздушно прахов. В нашата страна заболяването е разпространено предимно в Рило-родопския и Старопланинския масиви.

Гризачи и болестите, пренасяни от тях

17.09.2010

Медицинско значение на гризачите

Заболяванията при които гризачите вземат участие се означават като зоонози, (при които причинителите на инфекции циркулират между гръбначните и безгръбначните животни и човек). Такива са: бактерии, спирохети, рикетции, вируси, нематоди и други.

През1347 до 1350 г избухва най-голямата и страшна пандемия от „Черната Смърт“ - чумата, която произхожда от Азия и се пренася в Европа и Средния Изток. По време на пика на епидемията хиляди хора в Европа са умирали дневно и към края й само една трета от населението е останало живо. Едва след два века Европа се е възстановила от тази катастрофа.

Тогава се доказва ролята на гризачите като гостоприемници на заразените бълхи, както и прякото им участие като преносители на чумните бактерии.

Други важни заболявания, при които гризачите играят съществена роля са бактерии от род salmonella, които обикновено предизвикват хранителни отравяния, както и пренасяната от плъхове лептоспироза, причинителите на което се излъчват във външната среда чрез урината на гризачите.

Мишки и плъхове – популация

05.09.2010

Трябва да се отбележи, че успоредно с високата продуктивност при гризачите е и високата смъртност, особено сред новородените, още докато са голи, слепи и безпомощни. Така, че на популационно ниво тези два процеса се саморегулират.

Динамиката на числеността на популациите им е резултат от влиянието на външни и вътрешни фактори, които определят: възрастовите и полови структури, плътността, плодовитостта, смъртността, биотичният потенциал и пр.Тези фактори са много важни при проучване на природни огнища на зараза или при антропургични такива в населените места.

При увеличена численост и плътност на популациите се увеличават както възможностите за по-голям контакт между отделните гризачи, така и с другите заобикалящи ги организми в това число паразитни, болестотворни и други, организми, както и с техните врагове (главно хищници).

Когато числеността е висока те търсят нови места за заселване с подходящи места за укритие (или си правят такива), с достатъчно храна и други подобни. При това в новите участъци възникват конкурентни взаимоотношения, които в много случай завършват със стълкновения, борби, преследване и пр., при което не всички индивиди оцеляват. От друга страна се осъществява голямо разместване, контактите са засилени, в резултат често избухват епизоотии сред животните или епидемии при хората.

Колониалният живот при мишките и плъховете в големи семейства или групи ( напр. при полевките) вън и в населените места се подчинява на стабилна „социална“ структура и йерархичен ред на базата на доминиране и подчинение. Доминират обикновено мъжките , млади и силни индивиди.