Архив за категорията 'Хлебарки'

Мишки и плъхове – ку треска

28.09.2010

Ку треска

Ку треската се причинява от Сох. burnetti и е зоонозно трансмисивно заболяване. Източници и резервоари на инфекцията са гризачи и други животни. Причинителят е изолиран от елени, зайци, катерички, хомяци, полевки и други гризачи, а така също и от различни птици. Ку треската се среща и като антропургично огнище, когато роля на източник на инфекцията играят домашните животни и синантропните гризачи. Заразените животни отделят рикетсиите с урината и млякото а могат да заразят и иксодови кърлежи, които паразитират по тях. Установено е носителство на рикетсията при над 20 вида иксодови кърлежи, мишките се заразят с вируса те или умират или след кратко време се възстановяват. Могат да преболедуват безсимптомно. Ембрионите на заразените мишки също са носители на вируса и когато се родят мишлетата те са носители на вируса в продължение на 7 – 8 дни. Младите боледуват но може да не развиват антитела към вируса, т.е. той е в латентно състояние.В кръвта и органите на „толерантните“ мишки се съдържа вируса, при това във висока концентрация В околната среда се отделя чрез урината, фекалиите и секретите в ноздрите. Всичко тава определя голямата роля на тези мишки като резервоари източници на вируса.

Плъхове и мишки – 3 болести

26.09.2010

Хеморагична треска. Ласса.

Описана за пръв път в Нигерия, след това и в много други страни в Западна и Централна Африка. Причинителят на заболяването е от групата аренавируси Най-важният резервоар и източник на вируса е Маstomys natalensis. Разпространява чрез секрет от ноздрите, фекалии и урина на гризачите. Сред хората това заболяване може да разпространява от човек на човек чрез телесните секрети на тялото.

Плъши (ендемичен) петнист тиф.

Рикетсиозна инфекция по хората и синантропните гризачи, която е разпространена по целия свят и в България Причинява се от rickettsia typhi. Най-често се предава от плъх на плъх чрез фекалиите на бълхите, които плъховете вкарват след разчесване и нараняване на кожата. По подобен начин може да се зарази и човек. Друг начин за заразяване е инхалаторния от домашен прах, където са отложени фекалиите от заразени бълхи

Главни преносители са бълхите, но напоследък е доказана ролята и на много други видове бълхи като преносители на мишия тиф.

Това заболяване е разпространено главно в районите с горещ климат. При наличие на висока численост на популациите на синантропни плъхове се установява и в други райони. Особено значение имат мерките за снижаване на числеността , както на гризачите, така и на бълхите, като мерките за борба са подобни както при останалите трансмисивн заболявания.

Болест от котешко одраскване

Широко разпространено заболяване по цял свят. Причинител е Ваrtonellа hensе1ое. Гризачите (плъхове и мишки) са едни от резервоарите на инфекцията, от които се заразяван котките. Входна врата на причинителя са кожата и лигавиците.

Познаването на заболяванията, пренасяни от плъхове и мишки е в основата на борбата с тях и на пест контрол бизнеса. Виж видео представяния на франчайзите в България.

Още болести, пренасяни от гризачи

21.09.2010

Лимфоцитарен хориоменингит.

Арена вирусно трансмисивно заболяване, разпространено по целия свят. Резервоари и източници на това заболяване са предимно домашната мишка. Когато мишките се заразят с вируса те или умират или след кратко време се възстановяват. Могат да преболедуват безсимптомно. Ембрионите на заразените мишки също са носители на вируса и когато се родят мишлетата те са носители на вируса в продължение на 7 – 8 дни. Младите боледуват но може да не развиват антитела към вируса, т.е. той е в латентно състояние.В кръвта и органите на „толерантните“ мишки се съдържа вируса, при това във висока концентрация В околната среда се отделя чрез урината, фекалиите и секретите в ноздрите. Всичко тава определя голямата роля на тези мишки като резервоари източници на вируса.

Болестите, пренасяни от гризачи

19.09.2010

Хеморагична треска с бъбречен синдром

Раязпространен от Тихия океан до Балтийско море. Причинител на инфекцията е вирус от групата „Буниамвера“. В България резервоари и източници на инфекцията са някои видове гризачи. Между гризачите заразата се предава по контактен и алиментарен път (чрез слюнка, урина, фекалии). Човек се заразява предимно по алиментарен път, но е възможен и въздушно прахов. В нашата страна заболяването е разпространено предимно в Рило-родопския и Старопланинския масиви.

Гризачи и болестите, пренасяни от тях

17.09.2010

Медицинско значение на гризачите

Заболяванията при които гризачите вземат участие се означават като зоонози, (при които причинителите на инфекции циркулират между гръбначните и безгръбначните животни и човек). Такива са: бактерии, спирохети, рикетции, вируси, нематоди и други.

През1347 до 1350 г избухва най-голямата и страшна пандемия от „Черната Смърт“ - чумата, която произхожда от Азия и се пренася в Европа и Средния Изток. По време на пика на епидемията хиляди хора в Европа са умирали дневно и към края й само една трета от населението е останало живо. Едва след два века Европа се е възстановила от тази катастрофа.

Тогава се доказва ролята на гризачите като гостоприемници на заразените бълхи, както и прякото им участие като преносители на чумните бактерии.

Други важни заболявания, при които гризачите играят съществена роля са бактерии от род salmonella, които обикновено предизвикват хранителни отравяния, както и пренасяната от плъхове лептоспироза, причинителите на което се излъчват във външната среда чрез урината на гризачите.

Мишки и плъхове – популация

05.09.2010

Трябва да се отбележи, че успоредно с високата продуктивност при гризачите е и високата смъртност, особено сред новородените, още докато са голи, слепи и безпомощни. Така, че на популационно ниво тези два процеса се саморегулират.

Динамиката на числеността на популациите им е резултат от влиянието на външни и вътрешни фактори, които определят: възрастовите и полови структури, плътността, плодовитостта, смъртността, биотичният потенциал и пр.Тези фактори са много важни при проучване на природни огнища на зараза или при антропургични такива в населените места.

При увеличена численост и плътност на популациите се увеличават както възможностите за по-голям контакт между отделните гризачи, така и с другите заобикалящи ги организми в това число паразитни, болестотворни и други, организми, както и с техните врагове (главно хищници).

Когато числеността е висока те търсят нови места за заселване с подходящи места за укритие (или си правят такива), с достатъчно храна и други подобни. При това в новите участъци възникват конкурентни взаимоотношения, които в много случай завършват със стълкновения, борби, преследване и пр., при което не всички индивиди оцеляват. От друга страна се осъществява голямо разместване, контактите са засилени, в резултат често избухват епизоотии сред животните или епидемии при хората.

Колониалният живот при мишките и плъховете в големи семейства или групи ( напр. при полевките) вън и в населените места се подчинява на стабилна „социална“ структура и йерархичен ред на базата на доминиране и подчинение. Доминират обикновено мъжките , млади и силни индивиди.

Размножаване на гризачи

20.08.2010

Размножение

Гризачите се отличават с много висок размножителен потенциал, който се обуславя от ранното им достигане до полова възраст (в интервал от 42 до 75 дни), относително кратка бременност (19 до 24 дни), голям брой поколения за една година – 6 до 8 и много ембриони в едно котило – 5 до 12 броя.

 Репродуктивната способност , нарастване и развитие на синантропните гризачи

Фактори, определящи репродуктивната способност при гризачите Сив плъх Черен плъх Домашна мишка
Възраст и сексуално съзряване в дни 75 68 42
Период на износване на зародишите в дни 22-24 20-22 19-21
Среден % бременни женски 21.4 28.6 35.3
Среден брой ембриони на женска 8,8 6,2 5,8
Продукция /на една женска/ за година 38,0 33,6 44,5
Отваряне на очите за дни 16 14- 15 11-14
Време на кърмене в дни 28 28 25
Тегло на възрастните в грамове 300 200 15
Дължина на тялото в сантиметри 19-25 15-22 6-9
Храна в грам на ден 30 25 ->
Катерене Може да се катери, но не много сръчно Сръчен, активен катерач Добър катерач
Гнезда Главно в дупки Главно по стени, тавани, дървета Обикновено в       склади­рани    мате­риали, но и в дупки

Счита се, че една двойка, която дава 7 поколения за една година може да продуцира няколко хиляди индивида за същия период. Тези данни са относителни, тъй като зависят не само от индивидуалните способности за размножение на гризачите, но и от екологичните условия на живот като: климат, географска ширина, температура, влажност, наличие на храна, подходящи места за укрития, природни бедствия, естествени врагове, епизоотии сред популациите им, както и организираните мероприятия за намаляване числеността (дератизации)

Плъхове и мишки – хранене

18.08.2010

Общата отличителна черта при всички гризачи е, че те са лакоми и поглъщат големи количества хранителни продукти – над 10% повече от телесното им тегло на ден. Освен това при храненето си контаминират храната чрез слюнки, урина, фекалии, косми, нагризване и повреждане на храни и хранителни продукти както на полето, така и в населените места. Количеството, което изяждат е три пъти по-малко в сравнение с това, което повреждат.

Те се хранят и с битови и други отпадъци, като посещават сметища, тържища, септични ями, канализационни съоръжения ит.н.. Като се има предвид, че са резервоари на повече от 45 заразни причинители, с които могат да заразят хора и животни чрез замърсяване на продукти, вода и околна среда, то обяснимо е голямото внимание върху проучването на биологията, екологията, поведението и значението им от страна на различни специалисти (биолози, еколози, епидемиолози, епизоотолози, паразитолози, и пр.).

Отрова за мишки и плъхове

08.05.2010

До края на 19-ти век гризачите са разглеждани предимно като домашни вредители. След установяването на тяхната роля в разпространението на някои заразни болести, повечето от които тежко протичащи човечеството започва да вижда в тях големи врагове. Тогава започва да се отделя значително внимание на организирани мероприятия за борба, както и проучвания върху ролята им като резервоари на различни причинители на заболявания. Задълбочени изследвания се провеждат и за установяване ролята на гризачите като гостоприемници на много екто- и ендо- паразити.

Гризачите се различават по своите таксономични белези като: размери и форма на тялото, главата, опашката, ушите; тегло; цвят на козината, както и по биологичната и екологична характеристика на местообитанията им. Като резултат на своите морфологични особености те могат да обитават най-различни екологични ниши – леговища върху земята, дупки под земята, гнезда и лазене по дървета, плуване във вода и пр. Срещат се в различни климатични зони, при различна температура, влажност и пр. Всичко това характеризира тяхната голяма пластичност.

Високата им адаптивна способност ги прави най-процъфтяващия разред от бозайниците. А тази им способност се реализира благодарение на извънредно силно развитите: слух, обоняние, вкусови възприятия (подобни на тези при хората), усет за допир и пр. Ориентират се безпогрешно както през деня, така и през нощта, при пълна тъмнина.

Гризачите са активни предимно през нощта , като за ориентиране им служи главно острия слух. Освен че чуват много добре, те издават и приемат ултразвук и използват ехолокация. Различават форма и движение на предмети или други организми на разстояние 1м от тях.

Гризачи-биология, екология, епидемиологично значение

15.04.2010

С изключение на човек, понастоящем най-успяващите и преобладаващи на земята бозайници са гризачите и по-специално синантропните и полусинантропни – плъхове и мишки. В количествено отношение гризачите представляват около 40% от бозайниците и са доминиращи в почти всички наземни биоценози.

КЛАСИФИКАЦИЯ

Съвременните гризачи в систематично отношение се отнасят към:

Разред Rodentia – гризачи

Подразреди: Мyomorpha, (мишеподобни – плъхове, мишки, полевки), sciuromorpha (катерицоподобни)

Нуstrichomorpha (морско свинче, бодливо свинче)

Разреда на гризачите има 35 семейства, повече от 300 рода и повече от 2 000 вида. Над 10% от тези видове имат важно медицинско и стопанско значение, като най-голям дял се пада на мишеподобните представители – плъхове, мишки, полевки.

В България са установени 7 семейства, 21 рода и 33 вида гризачи, което представлява около една трета от бозайната фауна на страната. Най-чести видове в близост до човек и в неговото жилище са: Rattus norvegicus – сив плъх, Rattus ratt – черен, корабен, покривен  плъх и Mus musculus – домашна мишка.

Има и видове, които живеят свободно в природата, далеч и независимо от човешките местообитания (екзосинантропни), както и такива, които съжителстват с човек само по време на определена стопанска дейност или при определени климатични особености и стават временни съжители на хората. Те са хемисинатропни видове. Такива са горска мишка, жълтогърла горска мишка, полска мишка, полевки – (обикновена полевка, ръждива полевка, подземна, снежна полевка, водна полевка или воден плъх); От сънливците – голям горски сънливец, градински и лешников сънливци), от хомяците – обикновен и черногръд хомяк) и лалугери.

Всичките посочени представители имат важно стопанско значение, а освен това по-голямата част са и важни резервоари на причинители на заразни и паразитни заболявания.