По начина на действие родентицидите се делят на бързо действащи (остри, акутни)-при които смъртта настъпва няколко минути след поемане на отровната примамка. Родентициди от тази група са: цинков фосфид, сцилирозид и др.

Бавно действащи родентициди са тези при които смъртта при гризачите на стъпва след 3-4 до 6-10 дни. Те са предимно от групата на антикоагулантите. Делят се на антикоагуланти първо поколение, при които е необходимо няколкократно поемане на отровни примамки (варфарин, ракомин, тоомрин и др.)

Антикоагуланти- второ поколение. Те са най-широко използвани в момента. Имат предимство с това че при ниски концентрации еднократно приемани се получава летален ефект след 3 до 5 дни ( ланират или бромадиалон, клерат, сторм, бараки и др.)

Най-добри резултати се получават когато се съчетават профилактичните с изтребителните мероприятия!

По начина на действие родентицидите се делят на бързо действащи (остри, акутни)-при които смъртта настъпва няколко минути след поемане на отровната примамка. Родентициди от тази група са: цинков фосфид, сцилирозид и др.

Бавно действащи родентициди са тези при които смъртта при гризачите на стъпва след 3-4 до 6-10 дни. Те са предимно от групата на антикоагулантите. Делят се на антикоагуланти първо поколение, при които е необходимо няколкократно поемане на отровни примамки (варфарин, ракомин, тоомрин и др.)

Антикоагуланти- второ поколение. Те са най-широко използвани в момента. Имат предимство с това че при ниски концентрации еднократно приемани се получава летален ефект след 3 до 5 дни (ланират или бромадиалон, клерат, сторм, бараки и др.)

Най-добри резултати се получават когато се съчетават профилактичните с изтребителните мероприятия!

Профилактичните мероприятия се делят на: санитарно-технически (плъхонепроницаемост на сградите) и санитарно-хигиенни (недостъпност до храни и хранителни продукти, сметосъбиране е и сметоизвозване и др.)

Изтребителни мероприятия

Дератизация в тесен смисъл на понятието включва приложението на химически и механически методи и средства за контрол на числеността. Широко прилаган метод и е използването на капани (живоловни и убиващи), лепливи ловилки, ултразвукови отблъскващи устройства, електрически бариери и др.

Биологичен метод и средства – използват се естествените неприятели на гризачите в населените места-котки и кучета, а в природата различни видове хищници (хищни птици- соколи, сови и кукумявки), дребни бозайници (невестулки, порове, белки), както и смокове.

Химичен метод и средства – това е най-широко прилаганият метод в съвременната дератизация като се използват различни родентициди. Прилагат се било то като хранителни примамки, водни примамки или прахове.

Отровните примамки се използват, както в бита, така и от професионалисти като за целта в търговската мрежа могат да се намерят готови за употреба: зърнена примамка, парафинови блокчета, пелети, родентицидна паста, гел и др.

Мероприятия за намаляване числеността на гризачите са провеждани и са известни от дълбока древност. Те са били предназначени за предпазване, доколкото това е било възможно, на храни и хранителни продукти в жилищата и вън от тях, повреждане на дрехи, подкопаване на сгради, на диги и много други. Така че икономическите щети са били водещи при борбата с тях.

Борбата с гризачите е обект на специален раздел от науката и практиката и се нарича дератизация.

Още от началото на 20-ти век са изработени международни правила, регламентиращи охрана на пристанища, летища , сухопътни граници и пр.от пренос на гризачи и членестоноги с оглед ограничаване разпространението на причинителите на заболявания.

Освен това от години в страната ни функционират специални звена за борба с членестоноги и гризачи за провеждане на дезинсекции и дератизации.

Мерките, които се провеждат се разделят на две основни части: профилактични и изтребителни.

Те целят ограничаване на местата за развитие и разпространение на гризачите от една страна и от друга – намаляване на числеността на популациите им при прилагането на различни методи и средства.

При епидемични и епизоотични взривове в екипите трябва да бъдат включвани и специалисти и звена, които да провеждат както дезинсекции, така и дератизации.

Плъховете и мишките се считат резервоари на трихинелоза. От тях се заразяват свине, кучета, котки и други бозайници, когато изяждат заразени плъхове или чрез фекалиите им, които попадат в храната им.

Плъховете и мишките са гостоприемници на значителен брой чревни паразитиот които се опаразитяват и хората. Най-често срещани са Нуmenolepis nana и Н. diminuta. Заразяването става при консумиране на замърсена храна, с фекалиите на заразени плъхове и мишки в която има яйца на паразитите.

Бяс.

Ухапването от плъхове и мишки изисква често, ако не и винаги прилагане на профилактика с противобясна ваксина, въпреки че са редки случаите, когато се доказва заразеност на гризачите с вируса на бяса.

Ку треската се причинява от Сох. burnetti и е зоонозно трансмисивно заболяване. Източници и резервоари на инфекцията са гризачи и други животни. Причинителят е изолиран от елени, зайци, катерички, хомяци, полевки и други гризачи, а така също и от различни птици. Ку треската се среща и като антропургично огнище, когато роля на източник на инфекцията играят домашните животни и синантропните гризачи. Заразените животни отделят рикетсиите с урината и млякото а могат да заразят и иксодови кърлежи, които паразитират по тях. Установено е носителство на рикетсията при над 20 вида иксодови кърлежи, мишките се заразят с вируса те или умират или след кратко време се възстановяват. Могат да преболедуват безсимптомно. Ембрионите на заразените мишки също са носители на вируса и когато се родят мишлетата те са носители на вируса в продължение на 7 – 8 дни. Младите боледуват но може да не развиват антитела към вируса, т.е. той е в латентно състояние.В кръвта и органите на “толерантните” мишки се съдържа вируса, при това във висока концентрация В околната среда се отделя чрез урината, фекалиите и секретите в ноздрите. Всичко тава определя голямата роля на тези мишки като резервоари източници на вируса.

Описана за пръв път в Нигерия, след това и в много други страни в Западна и Централна Африка. Причинителят на заболяването е от групата аренавируси Най-важният резервоар и източник на вируса е Маstomys natalensis. Разпространява чрез секрет от ноздрите, фекалии и урина на гризачите. Сред хората това заболяване може да разпространява от човек на човек чрез телесните секрети на тялото.

Плъши (ендемичен) петнист тиф.

Рикетсиозна инфекция по хората и синантропните гризачи, която е разпространена по целия свят и в България Причинява се от rickettsia typhi. Най-често се предава от плъх на плъх чрез фекалиите на бълхите, които плъховете вкарват след разчесване и нараняване на кожата. По подобен начин може да се зарази и човек. Друг начин за заразяване е инхалаторния от домашен прах, където са отложени фекалиите от заразени бълхи

Главни преносители са бълхите, но напоследък е доказана ролята и на много други видове бълхи като преносители на мишия тиф.

Това заболяване е разпространено главно в районите с горещ климат. При наличие на висока численост на популациите на синантропни плъхове се установява и в други райони. Особено значение имат мерките за снижаване на числеността , както на гризачите, така и на бълхите, като мерките за борба са подобни както при останалите трансмисивн заболявания.

Болест от котешко одраскване

Широко разпространено заболяване по цял свят. Причинител е Ваrtonellа hensе1ое. Гризачите (плъхове и мишки) са едни от резервоарите на инфекцията, от които се заразяван котките. Входна врата на причинителя са кожата и лигавиците.

Познаването на заболяванията, пренасяни от плъхове и мишки е в основата на борбата с тях и на пест контрол бизнеса. Виж видео представяния на франчайзите в България.

Арена вирусно трансмисивно заболяване, разпространено по целия свят. Резервоари и източници на това заболяване са предимно домашната мишка. Когато мишките се заразят с вируса те или умират или след кратко време се възстановяват. Могат да преболедуват безсимптомно. Ембрионите на заразените мишки също са носители на вируса и когато се родят мишлетата те са носители на вируса в продължение на 7 – 8 дни. Младите боледуват но може да не развиват антитела към вируса, т.е. той е в латентно състояние.В кръвта и органите на “толерантните” мишки се съдържа вируса, при това във висока концентрация В околната среда се отделя чрез урината, фекалиите и секретите в ноздрите. Всичко тава определя голямата роля на тези мишки като резервоари източници на вируса.

Раязпространен от Тихия океан до Балтийско море. Причинител на инфекцията е вирус от групата “Буниамвера”. В България резервоари и източници на инфекцията са някои видове гризачи. Между гризачите заразата се предава по контактен и алиментарен път (чрез слюнка, урина, фекалии). Човек се заразява предимно по алиментарен път, но е възможен и въздушно прахов. В нашата страна заболяването е разпространено предимно в Рило-родопския и Старопланинския масиви.