Публикации с етикет “Хлебарки”

ВРЕДНИ ДОМАШНИ ГРИЗАЧИ И БОРБА СРЕЩУ ТЯХ

26.01.2011

Борбата с вредните гризачи – плъхове и мишки, в домовете, градините, стопанските дворове и сгради и в животновъдните ферми се провежда с предпазни и изтребителни мероприятия. Те се включват в процеса дератизация (от гръцки де -без и ратус – плъх). Всяка година в световен мащаб се губят милиони тонове храни, които се изяждат или се замърсяват от гризачите. Това, добавено към унищожените тревни култури и технически съоръжения, представлява неоценима вреда за човечеството и за неговия бизнес. Мишките и плъховете са и опасни разпространители на заразни и паразитни болести по човека и животните поради близкото им съжителство с тях. Гризачите са както биологични преносители (като боледуват скрито или явно), така и механични преносители на зарази. Значителната им подвижност е причина за кратко време да пренесат заболяванията между много хора и животни. Всичко това налага постоянното провеждане на различни мерки за тяхното унищожаване.

Мишки и плъхове – ку треска

28.09.2010

Ку треска

Ку треската се причинява от Сох. burnetti и е зоонозно трансмисивно заболяване. Източници и резервоари на инфекцията са гризачи и други животни. Причинителят е изолиран от елени, зайци, катерички, хомяци, полевки и други гризачи, а така също и от различни птици. Ку треската се среща и като антропургично огнище, когато роля на източник на инфекцията играят домашните животни и синантропните гризачи. Заразените животни отделят рикетсиите с урината и млякото а могат да заразят и иксодови кърлежи, които паразитират по тях. Установено е носителство на рикетсията при над 20 вида иксодови кърлежи, мишките се заразят с вируса те или умират или след кратко време се възстановяват. Могат да преболедуват безсимптомно. Ембрионите на заразените мишки също са носители на вируса и когато се родят мишлетата те са носители на вируса в продължение на 7 – 8 дни. Младите боледуват но може да не развиват антитела към вируса, т.е. той е в латентно състояние.В кръвта и органите на „толерантните“ мишки се съдържа вируса, при това във висока концентрация В околната среда се отделя чрез урината, фекалиите и секретите в ноздрите. Всичко тава определя голямата роля на тези мишки като резервоари източници на вируса.

Плъхове и мишки – 3 болести

26.09.2010

Хеморагична треска. Ласса.

Описана за пръв път в Нигерия, след това и в много други страни в Западна и Централна Африка. Причинителят на заболяването е от групата аренавируси Най-важният резервоар и източник на вируса е Маstomys natalensis. Разпространява чрез секрет от ноздрите, фекалии и урина на гризачите. Сред хората това заболяване може да разпространява от човек на човек чрез телесните секрети на тялото.

Плъши (ендемичен) петнист тиф.

Рикетсиозна инфекция по хората и синантропните гризачи, която е разпространена по целия свят и в България Причинява се от rickettsia typhi. Най-често се предава от плъх на плъх чрез фекалиите на бълхите, които плъховете вкарват след разчесване и нараняване на кожата. По подобен начин може да се зарази и човек. Друг начин за заразяване е инхалаторния от домашен прах, където са отложени фекалиите от заразени бълхи

Главни преносители са бълхите, но напоследък е доказана ролята и на много други видове бълхи като преносители на мишия тиф.

Това заболяване е разпространено главно в районите с горещ климат. При наличие на висока численост на популациите на синантропни плъхове се установява и в други райони. Особено значение имат мерките за снижаване на числеността , както на гризачите, така и на бълхите, като мерките за борба са подобни както при останалите трансмисивн заболявания.

Болест от котешко одраскване

Широко разпространено заболяване по цял свят. Причинител е Ваrtonellа hensе1ое. Гризачите (плъхове и мишки) са едни от резервоарите на инфекцията, от които се заразяван котките. Входна врата на причинителя са кожата и лигавиците.

Познаването на заболяванията, пренасяни от плъхове и мишки е в основата на борбата с тях и на пест контрол бизнеса. Виж видео представяния на франчайзите в България.

Още болести, пренасяни от гризачи

21.09.2010

Лимфоцитарен хориоменингит.

Арена вирусно трансмисивно заболяване, разпространено по целия свят. Резервоари и източници на това заболяване са предимно домашната мишка. Когато мишките се заразят с вируса те или умират или след кратко време се възстановяват. Могат да преболедуват безсимптомно. Ембрионите на заразените мишки също са носители на вируса и когато се родят мишлетата те са носители на вируса в продължение на 7 – 8 дни. Младите боледуват но може да не развиват антитела към вируса, т.е. той е в латентно състояние.В кръвта и органите на „толерантните“ мишки се съдържа вируса, при това във висока концентрация В околната среда се отделя чрез урината, фекалиите и секретите в ноздрите. Всичко тава определя голямата роля на тези мишки като резервоари източници на вируса.

Болестите, пренасяни от гризачи

19.09.2010

Хеморагична треска с бъбречен синдром

Раязпространен от Тихия океан до Балтийско море. Причинител на инфекцията е вирус от групата „Буниамвера“. В България резервоари и източници на инфекцията са някои видове гризачи. Между гризачите заразата се предава по контактен и алиментарен път (чрез слюнка, урина, фекалии). Човек се заразява предимно по алиментарен път, но е възможен и въздушно прахов. В нашата страна заболяването е разпространено предимно в Рило-родопския и Старопланинския масиви.

Гризачи и болестите, пренасяни от тях

17.09.2010

Медицинско значение на гризачите

Заболяванията при които гризачите вземат участие се означават като зоонози, (при които причинителите на инфекции циркулират между гръбначните и безгръбначните животни и човек). Такива са: бактерии, спирохети, рикетции, вируси, нематоди и други.

През1347 до 1350 г избухва най-голямата и страшна пандемия от „Черната Смърт“ - чумата, която произхожда от Азия и се пренася в Европа и Средния Изток. По време на пика на епидемията хиляди хора в Европа са умирали дневно и към края й само една трета от населението е останало живо. Едва след два века Европа се е възстановила от тази катастрофа.

Тогава се доказва ролята на гризачите като гостоприемници на заразените бълхи, както и прякото им участие като преносители на чумните бактерии.

Други важни заболявания, при които гризачите играят съществена роля са бактерии от род salmonella, които обикновено предизвикват хранителни отравяния, както и пренасяната от плъхове лептоспироза, причинителите на което се излъчват във външната среда чрез урината на гризачите.

Мишки и плъхове – популация

05.09.2010

Трябва да се отбележи, че успоредно с високата продуктивност при гризачите е и високата смъртност, особено сред новородените, още докато са голи, слепи и безпомощни. Така, че на популационно ниво тези два процеса се саморегулират.

Динамиката на числеността на популациите им е резултат от влиянието на външни и вътрешни фактори, които определят: възрастовите и полови структури, плътността, плодовитостта, смъртността, биотичният потенциал и пр.Тези фактори са много важни при проучване на природни огнища на зараза или при антропургични такива в населените места.

При увеличена численост и плътност на популациите се увеличават както възможностите за по-голям контакт между отделните гризачи, така и с другите заобикалящи ги организми в това число паразитни, болестотворни и други, организми, както и с техните врагове (главно хищници).

Когато числеността е висока те търсят нови места за заселване с подходящи места за укритие (или си правят такива), с достатъчно храна и други подобни. При това в новите участъци възникват конкурентни взаимоотношения, които в много случай завършват със стълкновения, борби, преследване и пр., при което не всички индивиди оцеляват. От друга страна се осъществява голямо разместване, контактите са засилени, в резултат често избухват епизоотии сред животните или епидемии при хората.

Колониалният живот при мишките и плъховете в големи семейства или групи ( напр. при полевките) вън и в населените места се подчинява на стабилна „социална“ структура и йерархичен ред на базата на доминиране и подчинение. Доминират обикновено мъжките , млади и силни индивиди.

Размножаване на гризачи

20.08.2010

Размножение

Гризачите се отличават с много висок размножителен потенциал, който се обуславя от ранното им достигане до полова възраст (в интервал от 42 до 75 дни), относително кратка бременност (19 до 24 дни), голям брой поколения за една година – 6 до 8 и много ембриони в едно котило – 5 до 12 броя.

 Репродуктивната способност , нарастване и развитие на синантропните гризачи

Фактори, определящи репродуктивната способност при гризачите Сив плъх Черен плъх Домашна мишка
Възраст и сексуално съзряване в дни 75 68 42
Период на износване на зародишите в дни 22-24 20-22 19-21
Среден % бременни женски 21.4 28.6 35.3
Среден брой ембриони на женска 8,8 6,2 5,8
Продукция /на една женска/ за година 38,0 33,6 44,5
Отваряне на очите за дни 16 14- 15 11-14
Време на кърмене в дни 28 28 25
Тегло на възрастните в грамове 300 200 15
Дължина на тялото в сантиметри 19-25 15-22 6-9
Храна в грам на ден 30 25 ->
Катерене Може да се катери, но не много сръчно Сръчен, активен катерач Добър катерач
Гнезда Главно в дупки Главно по стени, тавани, дървета Обикновено в       склади­рани    мате­риали, но и в дупки

Счита се, че една двойка, която дава 7 поколения за една година може да продуцира няколко хиляди индивида за същия период. Тези данни са относителни, тъй като зависят не само от индивидуалните способности за размножение на гризачите, но и от екологичните условия на живот като: климат, географска ширина, температура, влажност, наличие на храна, подходящи места за укрития, природни бедствия, естествени врагове, епизоотии сред популациите им, както и организираните мероприятия за намаляване числеността (дератизации)

Плъхове и мишки – хранене

18.08.2010

Общата отличителна черта при всички гризачи е, че те са лакоми и поглъщат големи количества хранителни продукти – над 10% повече от телесното им тегло на ден. Освен това при храненето си контаминират храната чрез слюнки, урина, фекалии, косми, нагризване и повреждане на храни и хранителни продукти както на полето, така и в населените места. Количеството, което изяждат е три пъти по-малко в сравнение с това, което повреждат.

Те се хранят и с битови и други отпадъци, като посещават сметища, тържища, септични ями, канализационни съоръжения ит.н.. Като се има предвид, че са резервоари на повече от 45 заразни причинители, с които могат да заразят хора и животни чрез замърсяване на продукти, вода и околна среда, то обяснимо е голямото внимание върху проучването на биологията, екологията, поведението и значението им от страна на различни специалисти (биолози, еколози, епидемиолози, епизоотолози, паразитолози, и пр.).

Плъхове и мишки – поведение

12.07.2010

Ключът към забележителния успех в разпространението и числеността на гризачите се дължи на липсата на специализация, което им позволява да се адаптират почти навсякъде.

В допълнение, те са „интелигентни“ животни, при които повечето от чувствата са много добре развити:. Чувството им за обоняние е почти като това при хората и им дава възможност да правят балансирана хранителна диета

Дивите плъхове и мишки проявяват голяма „любознателност“ към всяка промяна в местообитанията им, дори и най-малка да е тя. Те обикалят и опитват храни, вода, отбелязват чрез маркиране най-подходящи места за предвижване, за укриване, за отглеждане на малките и пр. т.е. те се запознават със условията на околната среда, като същевременно са и недоверчиви към всяка промяна.

Синантропните гризачи са всеядни с определено предпочитание към растителната храна. Сивият плъх обаче предпочита в по-голяма степен месна храна, животински мазнини, мърша и др. и в по-малка степен растителна, докато домашната мишка предпочита зърнена храна.