При мигриране епидемиологичната и епизоотологичната роля на гризачите като резервоари на причинители на заболявания и като гостоприемници на преносителите им – съществено се увеличава. Те се движат на големи групи при което се създава голяма плътност на популациите. Това от своя страна рефлектира върху масовостта на ектопаразитите (бълхи, предимагиналните стадии на иксодови и аргасови кърлежи, гамазови кърлежи и други екто и ендопаразити. При масовите преселвания те привличат и голям брой хищници -животни, които се хранят с тях като змии, птици и др. Всичко това спомага за по-бързо и по-широко разпространение на причинителите на заболявания, на които те са резервоари и/или източници.

До края на 19-ти век гризачите са разглеждани предимно като домашни вредители. След установяването на тяхната роля в разпространението на някои заразни болести, повечето от които тежко протичащи човечеството започва да вижда в тях големи врагове. Тогава започва да се отделя значително внимание на организирани мероприятия за борба, както и проучвания върху ролята им като резервоари на различни причинители на заболявания. Задълбочени изследвания се провеждат и за установяване ролята на гризачите като гостоприемници на много екто- и ендо- паразити.

Гризачите се различават по своите таксономични белези като: размери и форма на тялото, главата, опашката, ушите; тегло; цвят на козината, както и по биологичната и екологична характеристика на местообитанията им. Като резултат на своите морфологични особености те могат да обитават най-различни екологични ниши – леговища върху земята, дупки под земята, гнезда и лазене по дървета, плуване във вода и пр. Срещат се в различни климатични зони, при различна температура, влажност и пр. Всичко това характеризира тяхната голяма пластичност.

Високата им адаптивна способност ги прави най-процъфтяващия разред от бозайниците. А тази им способност се реализира благодарение на извънредно силно развитите: слух, обоняние, вкусови възприятия (подобни на тези при хората), усет за допир и пр. Ориентират се безпогрешно както през деня, така и през нощта, при пълна тъмнина.

Гризачите са активни предимно през нощта , като за ориентиране им служи главно острия слух. Освен че чуват много добре, те издават и приемат ултразвук и използват ехолокация. Различават форма и движение на предмети или други организми на разстояние 1м от тях.

С изключение на човек, понастоящем най-успяващите и преобладаващи на земята бозайници са гризачите и по-специално синантропните и полусинантропни – плъхове и мишки. В количествено отношение гризачите представляват около 40% от бозайниците и са доминиращи в почти всички наземни биоценози.

КЛАСИФИКАЦИЯ

Съвременните гризачи в систематично отношение се отнасят към:

Разред Rodentia – гризачи

Подразреди: Мyomorpha, (мишеподобни – плъхове, мишки, полевки), sciuromorpha (катерицоподобни)

Нуstrichomorpha (морско свинче, бодливо свинче)

Разреда на гризачите има 35 семейства, повече от 300 рода и повече от 2 000 вида. Над 10% от тези видове имат важно медицинско и стопанско значение, като най-голям дял се пада на мишеподобните представители – плъхове, мишки, полевки.

В България са установени 7 семейства, 21 рода и 33 вида гризачи, което представлява около една трета от бозайната фауна на страната. Най-чести видове в близост до човек и в неговото жилище са: Rattus norvegicus – сив плъх, Rattus ratt – черен, корабен, покривен  плъх и Mus musculus – домашна мишка.

Има и видове, които живеят свободно в природата, далеч и независимо от човешките местообитания (екзосинантропни), както и такива, които съжителстват с човек само по време на определена стопанска дейност или при определени климатични особености и стават временни съжители на хората. Те са хемисинатропни видове. Такива са горска мишка, жълтогърла горска мишка, полска мишка, полевки – (обикновена полевка, ръждива полевка, подземна, снежна полевка, водна полевка или воден плъх); От сънливците – голям горски сънливец, градински и лешников сънливци), от хомяците – обикновен и черногръд хомяк) и лалугери.

Всичките посочени представители имат важно стопанско значение, а освен това по-голямата част са и важни резервоари на причинители на заразни и паразитни заболявания.