Най-важното за хлебарките - www.hlebarki.info

МЕТОДИЧНО УКАЗАНИЕ

за борба с иксодовите кърлежи
№ 4 от 2.12.2003 г.

Обща характеристика

Кърлежите са членестоноги, които спадат към тип Arthropoda, клас Arachnida. Най-важен в епидемиологично отношение е разред Parasitiformes, към който спада семейство Ixodidae -  иксодови (пасищни) кърлежи. Наричат ги още "твърди" кърлежи, тъй като по тялото си имат твърди хитинови щитчета, които при мъжките покриват цялото гръбче, а при женските само една част от него. В България са установени 38 вида.

Кърлежите са познати като паразити по човека и животните още от древността, но през 19-ти и 20-ти век е доказано, че са преносители на редица микроорганизми -  вируси, рикетсии, бактерии и протозои, които причиняват различни заболявания при хората. Те паразитират върху много групи гръбначни животни (земноводни, влечуги, птици и бозайници), при което причинителите на заболявания могат да се предават от поколение на поколение (трансовариално) и от едната фаза на развитие на другата - от ларва на нимфа или от нимфа на имаго - (трансфазално).Това ги прави не само преносители, но и резервоари на инфекциите.Освен това в тялото на гладните кърлежи причинителите на заболявания преживяват продължително време и запазват вирулентността си. Кърлежите са преносители на Кримска-Конго хеморагична треска, Марсилска треска, Лаймска борелиоза, кърлежов енцефалит, Ку-треска, туларемия, ерлихиози, бабезиози и други. В някои случаи ухапванията от кърлежи предизвикват парализи, особено при деца.

Биология и екология на иксодовите кърлежи

Иксодовите кърлежи са облигатни временни ектопаразити със сложен цикъл на развитие  - яйце, ларва, нимфа и половозрели възрастни - имаго (женски и мъжки). Тялото им е разделено на два отдела без сегментация. Хоботчето служи за пробиване на кожата, за пиене на кръв и за закрепване върху гостоприемника с кукички, които се намират върху коремната му част. Тялото не е разчленено и е покрито с кутикула, която има способността да се разтяга и да увеличава обема на кърлежа до 200 пъти след нахранване. Ларвите са малки (0.5-1 мм), с три чифта крачета. Нимфите са четирикраки, по-едри и се отличават от възрастните освен по размера си и по липсата на полов отвор.

Кърлежите са биологически обусловени да водят свободно и паразитно съществуване, като прекарват само малка част от живота си върху гостоприемника, а през останалото време са на земята, скрити под листа и др., където усвояват приетата храна, линеят и изчакват намирането на нов гостоприемник, за да се нахранят отново. Като правило се хранят във всеки стадий (фаза) еднократно. Ларвите пият кръв 2-4 дни, нимфите 4-6 дни, женските до 15 дни, след което падат на земята, търсят подходящо място (по-прикрито и влажно) и след 5 до 60 денонощия започват да снасят яйца.

Продължителността на цикъла на развитие на различните видове кърлежи е различна в зависимост от биологичните особености на вида и от екологичните условия, при които живеят, като обхваща от една до 3-4 години.

Според броя на гостоприемниците си кърлежите се разделят на едногостоприемникови, при които и трите стадия (ларва, нимфа и имаго) пият кръв от едно животно (Boophilus), двугостоприемникови - ларви и нимфи се хранят върху един вид животно, а имагото-  върху поедър вид (някои видове Нуаlomma, Rhipicephalus) и тригостоприемни-
кови (Ixodes).

По-важни видове иксодови кърлежи, разпространени в България

Род Ixodes
Ixodes ricinus L.

Разпространен е в Европа и е един от доминиращите пасищни видове почти в цялата страна. Той е относително по-дребен, с дълго хоботче. Видът е тригостоприемников. Възрастните индивиди паразитират върху едри бозайници ? крави, кози, сърни, елени, биволи, коне, кучета и др. Ларвите и нимфите паразитират по дребни бозайници, най-вече мишевидни гризачи. Този род кърлежи има ясно изразена антропофилност и две-три годишен цикъл на развитие. Обитава места с по-високо съдържание на влага - покрайнини на гори, храсти, висока тревна растителност и др. Това обуславя по-широкото му разпространение в предпланинските и планински райони на страната. През последното десетилетие се наблюдава навлизането на вида в населени места - градини, паркове, зелени площи около жилищни и други постройки, вилни зони, къмпинги и др. Преносител е на вируса на кърлежовия менингоенцефалит, на причинителя на Лаймската борелиоза, на ерлихии, участва в разпространението на туларемия, носител е на C.burnetii и др.

Род Dermacentor

Кърлежите от този род обитават окрайнини на гори, места с ниска храстова растителност, под дървета, сред ливади и пасища. Характерното за рода е, че е с два пика на паразитиране -  ранно-пролетен (февруари-май) и есенен (септември, декември), при подходящи температурни условия. Те са едри кърлежи ( от 2 до 8,5 мм. в гладно състояние) с характерна "емайлирана" окраска върху щитчето, крачката и хоботчето.

Dermacentor marginatus (Sulz)

Това е най-често срещаният вид от този род кърлежи в България.

Има едногодишен цикъл на развитие. Възрастните паразитират по вълци, кучета, зайци, таралежи, а предимагиналните стадии - по дребни насекомоядни, гризачи и дребни хищници. Те имат и голямо медицинско значение като преносители на кърлежови рикетсиози, чума, туларемия, кърлежов менингоенцефалит. Могат да съхраняват чумните бактерии, да пренасят туларемия, бруцелоза, тейлериоза, бабезиоза. Имат голямо ветеринарно-медицинско значение като преносители на пироплазмози и нуталиози по конете и пироплазмоза по кучетата.

Род Rhipicephalus
Rhipicephalus sanguineus Latr - кучешки кърлеж

Паразитира главно по кучета и по-рядко по котки, зайци и копитни животни. Този вид се среща близо до човека - в дворовете и най-вече около местата, където пребивават кучета. Напада и човека. Масова активност се наблюдава от април до септември. При благоприятни условия за 3-4 месеца могат да завършат цикъла си на развитие. Може да
имат и по две поколения годишно. Презимуват във всички стадии от развитието си. Срещат се в равнинните райони и по Черноморското крайбрежие. Тригостоприемников вид е, въпреки че развитието най-често протича само върху кучета. Главен преносител на причинителя на Марсилската треска, на Ehrlichia canis и на пироплазмоза по кучетата.
Носител е на C.burnetii. Счита се, че заразяването на хората с рикетсиите става по-често не при запиването на кърлежите, а при тяхното сваляне от животните и особено при разкъсване, при което хемолимфа от кърлежа може да попадне върху слизестите обвивки или върху открити рани на човек. С увеличаване на кучешките популации в населените места се увеличава и опасността от заразяване с Марсилска треска, която в някои райони достига до епидемични стойности. Преносител е и на пироплазмоза, хемогрегариоза и филариоза по кучета.

Rhipicephalus bursa Can. Et Franz

Разпространен е в цялата Средиземноморска област. Предпочита умерен климат. Двугостоприемников е. Паразитира предимно по едрия рогат добитък, едно- и двукопитни животни и значително по-рядко върху кучета. Възрастните се появяват в началото на лятото и паразитират през летния сезон. Счита се, че има едногодишен цикъл на развитие. Преносител е на бабезиелоза, пироплазмози, тейлериози, бруцелоза.

Род Hyalomma

Видовете на род Hyalomma обитават по-топли и равнинни местности в почти цяла България, като най-висока е числеността им в Южна България.

Hyalomma marginatum (plumbeum)

Едър кърлеж, който обикновено преследва гостоприемниците си на разстояние до 200-500 м. Двугостоприемников - имагото паразитира по едри топлокръвни животни, а ларвите и нимфите по птици и зайци. Могат да паразитират като имаго от февруари до декември, но най-висока е числеността им през май-август, а като ларви и нимфи -  от юни до ноември. Преносител е на вируса на Кримска-Конго хеморагична треска, като заболяванията се регистрират през топлите месеци на годината.

Род Haemaphysalis

От род Haemaphysalis се срещат най-често двата вида - H.punctata u H.sulcata. Разпространени са в гористи и храстовидни участъци, както в по-топли региони, така и в места с мек и влажен климат. Срещат се в цялата страна. Зимуват възрастните, ларвите и нимфите. Те са тригостоприемникови и с тригодишен цикъл на развитие. Активни са в края на пролетта, началото на лятото и през есента Участват в циркулацията на кърлежовия енцефалит. Преносители са на бруцелоза, Ку-треска и кърлежов петнист тиф.

Род Boophilus
Boophilus calcaratus

Едногостоприемников вид. Цялото му развитие протича върху един и същ гостоприемник. Поради това няма епидемиологично значение, но значението му като преносител на заболявания по животните е огромно.

Организация, провеждане и контрол
на мероприятията по борба с иксодовите кърлежи

Общи положения

1. Мероприятията за борба с кърлежите в населените места (паркове, градини, около детски и здравни заведения, училища и др.) се провеждат от специализираните звена за извършване на дезинсекции и дератизации, съгласно Наредба №8 от 02.06.1992 г. на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и гори-
те за условията и реда за провеждане на дезинсекции и дератизации (ДВ, бр.49/1992 г.).

2. При епидемична обстановка се провеждат дезакаразационни мероприятия по указание и под контрола на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция, след оценка на епидемичния риск за възникване и разпространение на кърлежовопреносими инфекции и с препарати, разрешени от Министерството на здравеопазването.

3. Обезпаразитяването на животните се извършва от ветеринарномедицинските специалисти.

4. Успоредно с дезакаризациите се провеждат и дератизации.

Профилактични мероприятия

1. Провеждане на широка здравно- просветна дейност сред населението за начините за предпазване от ухапване от кърлежи и за заболяванията, чиито преносители са те.

2. Използване на репеленти (отпъждащи кърлежите препарати) под формата на лосиони, спрейове, кремове и др. за намазване на кожата или за импрегниране на дрехите.

3. Обличане на предпазно облекло ? панталони с вкарани в чорапите или пристегнати крачоли, дрехи с дълги ръкави, високи обувки.

4. Оглеждане на тялото за наличие на запити кърлежи, които своевременно следва да се отстранят. Откритите кърлежи не трябва да се размачкват.

Нехимически мерки за намаляване числеността на кърлежите

1. Редовно окосяване на тревните площи и бурените, които се изгарят или извозват. По този начин се създават условия за:

  • изсушаване на биотопите (т.е. създават се неблагоприятни условия за развитие на кърлежите);
  • разрушаване на условията за пребиваване на гостоприемниците (гризачи, птици и др.);
  • изразходване на по-малки количества препарати, с които се провежда дезакаризацията.

2. Подкастряне на храсти, премахване и почистване на разхвърляни клони, дъски, дървета и други, при което се разрушават гнездата и намалява възможността за изграждане на нови гнезда на гризачи, птици, влечуги и др.

3. Премахване на птичите гнезда в и около местата, където е установено наличие на кърлежи, дървеници и др.

4. Създаване и поддържане на бариера (най-често това е обработена земя) около обекти, които подлежат на защита от полазване на кърлежи.

5. Редовно преглеждане и обезкърлежаване на домашните животни.

6. Често почистване и обработване с акарициди на колибките и леговищата на кучета и др. домашни животни. Районите около леговищата на тези животни се обработват внимателно и цялостно.

7. Спазване на лична хигиена при обезпаразитяване на хора и животни.

8. Разхождане на домашните кучета с каишка само на определени за целта места.

9. Контролиране на кучешките популации.

9.1. Идентификация, регистрация и паспортизация на кучетата.
9.2. Намаляване броя на безстопанствените и скитащи кучета.
9.3. Оказване на консултативна помощ от ветеринарните специалисти за начините на обезкърлежаване на домашните животни.

Изтребителни мероприятия

1. Дезакаризация на домашните и селскостопанските животни.

1.1. Редовно снемане на кърлежите от домашните животни след връщането им от паша. Преглеждат се около и в ушите, врата, коремната област (слабините и вимето), опашката. Събраните кърлежи се поставят в нафта или алкохол -  не се изхвърлят, докато са живи и не се размачкват. Изваждането им става с ръкавици.Следва задължително измиване на ръцете с вода и сапун.
1.2. Обработка на домашните животни с акарициди (опръскване, къпане). Честотата на обработката зависи от препарата. Обикновено се препоръчват пиретроиди, които нямат остатъчен ефект, което означава, че обработките трябва да са по-чести.Акарицидите, които се препоръчват за прилагане върху животни, трябва да са разрешени от Министерство на земеделието и горите.

2. Дезакаризация в помещения. Извършва се при наличие в помещенията на кучешкия кърлеж - R.sanguineus. Следва да се обърне внимание на стени, подове, килими и мокети, в цепнатини и пукнатини, рам-
ки на врати и прозорци. Кърлежите могат да гладуват дълго време, при което животът им е по-продължителен от сроковете на действие на акарицидните препарати, което определя и ефективността на обработките.
Особено важно е пълното обхващане на обектите, включително пукнатини, цепнатини и скривалища, където кърлежите се крият.

2.1. Обработки се провеждат само с препарати, разрешени от Министерството на здравеопазването.

3. Дезакаризация на открити площи.
Обработките се извършват главно чрез опръскване.За предпочитане са пиретроидните съединения, които по-бързо се разграждат и по-слабо замърсяват околната среда.
Преди обработките се установяват и картотекират биотопите на кърлежи, които подлежат на дезакаризация (по установена заселеност с кърлежи).
При провеждане на дезакаризациите се проследяване ефективността им (отчитане числеността на кърлежите преди и след обработката).

М И Н И С Т Ъ Р: /п/
Д-Р ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ

За да станете франчайзинг партньор на Инсекта България и да развиете собствен ДДД бизнес във вашия град, моля, посетете сайта www.hlebarki.biz.

Хлебарки | Дезинсекция | Препарати | Тест

Хлебарки | Бълхи | Кърлежи | Мравки | Дървеници | Мухи | Комари | Оси | Дървояди | Гризачи | Плъхове | Мишки | Патогенни микроорганизми

Ключар | Транспорт | Франчайзинг | Нов бизнес | Ремонти | Маркетинг | Бизнес план | Шофьорски курс | Интернет реклама

Insecta Bulgaria © 2008 | created by Edit Plus